Пияните

Весела Бабинова, Иван Бърнев, Луиза Григорова-Макариев, Анастасия Лютова, Пенко Господинов, Владимир Пенев, Светлана Янчева, Герасим Георгиев, Василена Атанасова, Петър Калчев, Бойко Кръстанов, Христо Пъдев, Никола Мутафов, Христина Караиванова

Руският драматург Иван Вирипаев е познат на българската публика от спектаклите „Валентинов ден“, „Кислород“ и „Археология на сънуването“. За пръв път на българската сцена се играе пиесата му „Пияните“, реж. Явор Гърдев. Писана за немската публика и с премиера през 2014г., тя обикаля множество европейски и руски театри, като остава изключително търсена и до днес.
Сюжетът е изпълнен с остри реплики, дилеми, парадокси и болезнени признания. В него 14 пияни персонажа се лутат в алкохолното си опиянение, довеждащо ги до различни ситуации и действия. Алкохолът за тях е средство, което им дава пълна свобода и възможност да говорят и действат без задръжки. Когато главите им са замаяни, езиците се развързват и стават истински, а в думите им се прокарва Божието слово. С напредването на нощта и повишаването на алкохола се появяват все повече пророци. Сред героите има банкери, директор, шеф на строителна организация, мениджър, собственик на ресторант, градски знаменитости… но не това е общото между тях. Успехите им ги карат да празнуват заедно, провалите им отключват изключителни изповеди, които довеждат до трагикомични обрати в пиянската нощ. Само в алкохолните си откровения, тези иначе порядъчни хора намират себе си и са до болка искренни.
В „Пияните“ няма главен герой, нито основна сюжетна линия, а просто няколко истории, които се преплитат в един поток.

„Финият, интелигентен, проникновен, но и остър хумор на пиесата ни изправя пред изпитанието на безкомпромисната среща с нас самите и днешните ни вътрешни бесове, страхове и копнежи. Трагикомичните й обрати, плод на дълбок и честно споделен чувствен опит, предразполагат към силна директна идентификация с персонажите, които са наши съвременници, както и към отъждествяване с вътрешните им липси, които са и наши липси. Тяхната неутолима вътрешна жажда е нашата жажда, а пиянството им — средството да я споделят с нас докрай и без задръжки.“
Явор Гъдев