Котки

Томас С. Елиът е англо-американски поет, драматург и литературен критик, създател на много творби. Книгата му „Популярна книга за котките от Стария опосум“ служи за вдъхновение и създаване на един от най- успешните мюзикъли на всички времена- “Котките”.
Мюзикълът „Котките“ на композитора Андрю Лойд Уебър е игран за пръв път през 1981г. в „West End” – Лондон, а през 1982г. добива световна популярност след премиерата си на Бродуей в Ню Йорк. Спектакълът печели множество награди, между които за най-добър мюзикъл на името на Лорънс Оливие и Toni Awards. Лондонската постановка се играе 21 поредни години, а тази на Бродуей – 18 години, с което и двете поставят рекорди по дълготрайност и актуалност. Мюзикълът „Котките“ е преведен на над 20 езика, а през 1998г. е преработен и във версия за телевизионен филм.
Сюжета на спектакъла ни въвежда в един котешки свят, в който могат да се срещнат котки и котараци от всякакъв вид и темперамент. Някои от тях са бойни, други мързеливи, трети – крадливи, четвърти – досадни, а път други – просто не се интересуват от нищо. Звучи познато, нали? Техният свят изключително много се доближава до човешкия, който също е изпълнен с голямо разнообразие от всякакви типажи хора. Във всяка котка и всеки котарак, могат да се намерят допирни точки с човешкия характер. Чрез спектакъла публиката може да надникне в техните тайни, които те така усърдно крият.
Мюзикълът „Котките“ носи послание, което кара зрителя да се замисли върху реалните неща от живота.

„Заедно с “Фантомът на операта”, “Котките” е най-дълго задържалото се на сцена представление. Аз се гордея с това, че всички мюзикъли на Уебър са ми предоставени с право на моя собствена постановка”.
проф. Светозар Донев.

“Фокусирана съм върху хората, с които работя и следвам процес, който моделирам и изграждам по/със/за тях. Със заложените човешки характеристики в котешкия свят работихме върху цялостен танцов и поведенчески образ. Артистите може би не са типичните артисти за мюзикъл, с които винаги се сравняваме, имат може би няколко килограма в повече, не са достатъчно високи или нещо друго, но всичко това е част от реалния живот, в който всички живеем. Затова, това което ще видите като визия и танц на “Котките” сме вие и аз, всеки от нас.“
Анна Донева