Къщата на гнева

Георги Златарев, Жана Рашева, Ивет Радулова, Донка Аврамова, Костадинка Аратлъкова, Яна Кузова, Виттория Николова, Лиляна Шомова, Анна-Мария Димитрова

В драматизацията на спектакъла „Къщата на гнева“ са използвани мотиви от пиесата „Домът на Бернанда Алба” и стихове на Федерико Гарсия Лорка, както и поеми от Рафаел Алберти, Мигел Ернандес, Диана Добрева.

Дейстието се развива в една къща в Андалусия, където по стара традиция траурът трае осем години. В деня на смъртта на втория си съпруг, Бернанда затваря своя дом, заедно с петте си дъщери и слугинята Понсия и започва дългото броене на дните, придружени отчаяние, меланхолия и убийствена тишина. Това дава начало на живота на осем жени, затворени в една къща, принудени да живеят в траур, бавно вехнещи, раздирани от своите емоции и загърбили всяка малка радост и удоволствие в живота. Къщата живее и съществува в състояние на диктакура, чиито основи са изградени от правила и норми, които застават срещу едно от най- важните неща на човешката природа- любовта. Гневът е един от седемте смъртни гряха и когато човек не успее да осъществи някаква част от своята природа, той започва да расте и непременно се заражда в неговата душевност.
„Къщата на гнева“ сблъсква човешката природа с неразбиваемите стени на забрани и табута, които човекът сам създава. Любовта, като копнеж и мираж, стои в основата на цялото представление и в същото време е онази забранена част от природата на човек, заради която се погубват животи.

„Къщата на гнева“ е една история:
за неистовия стремеж на човека към свободата, към бреговете на непознати морета,
за смисъла, когато ти се отнеме – да обичаш и да бъдеш обичан,
за любовта като възможен сън и невъзможен живот,
за диктатурата и бунта на свободната воля,
за гнева, роден в самота…“
Диана Добрева