Филип Трифонов

Роден на 4 Май 1947 г. в София. Като студент във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ (1969 – 1973), учи актьорско майсторство в класа на Апостол Карамитев. Работи в Драматичен театър „Н. Й. Вапцаров“ Благоевград (1973), СИФ (1974 – 1976), Театър „София“ (1976 – 1980), СИФ „Бояна“ от 1980. Член на САБ и на СБФД (1973).

През 70-те и 80-те години на XX век изиграва главни роли в знакови за българското кино филми, като „Момчето си отива“ и „Оркестър без име“. Репликата му „Една боза от 6 стотинки“, от филма „Момчето си отива“, е считана за култова от много негови почитатели. Това е една от първите му роли, която остава и най-известната му. Във филма си партнира с Невена Коканова и това поражда слухове за интимна връзка между тях. Трифонов отрича, но подчертава, че благодарение на съвместната им работа, впоследствие получава много предложения за работа в киното.

Съосновател е на Естествен театър „Трифоноф & Гундеров“ заедно с режисьора Николай Гундеров. От есента на 2006 г. работи в Сатиричния театър.

Носител на следните награди: Награда „на критиката“ за новелата „Изпит“ на ФБИФ „Златна роза“ (Варна, 1971); Награда „на журито“ за новелата „Изпит“ на Международния кинофестивал в (Локарно, Швейцария 1971); Наградата „за филм“ за „Като песен“ (Варна, 1972); Награда „на критиката“ за филма „Като песен“ (Варна, 1972); Награда „на критиката“ за филма „Момчето си отива“ (Варна, 1972); „II награда“, „награда на критиката“ и „наградата на ФИПРЕСИ“ за филма „Преброяване на дивите зайци“ (Варна, 1973); „II награда“ за филма „Преброяване на дивите зайци“ на Международния кинофестивал в (Локарно, Швейцария 1974); Наградата „на кинокритиката“ за филма „Силна вода“ на ФБИФ „Златна роза“ (Варна, 1976); „Специална награда на журито“ за филма „Силна вода“ на Международния кинофестивал в (Локарно, Швейцария 1976).