Духът на поета

Христо Мутафчиев, Валентин Танев, Павлин Петрунов

София, ужким 1892 г.

Как някогашните борци за свобода се превръщат в диктатори – без да правят преврати, с официалното съгласие на народа и с всички лостове на демокрацията.

Един сън на Стефан Стамболов, в който със Захарий Стоянов трябва да решат какво да правят с внезапно появилият се „поет от корицата на Читанката”.
Бившите апостоли и настоящи властници са изправени пред най-тежкия избор.

…Не ти, що си в небесата,
а ти, що си в мене, боже -
мен в сърцето и в душата…
Христо Ботев

Когато думите са силни, мястото на театъра не е да ги изкрещи, нито да ги аранжира ефектно, а да създаде едно особено пространство, в което словото да отеква – навътре. Да работи не за „тук – сега”, а за „там – после”.
Да открие и следва едно аскетично вътрешно действие с високо смислово напрежение, което бавно и упорито да разчиства пластове предубеждения, готови представи, лесни квалификации, душевни разрухи и човешки повреди – все отломки от мелачката на властта, от валяка на историята. И ако вече не е късно да се отвори отдолу чистата зона на тишината.
Да замълчим от неведение и срам. Да се пробуди съвестта. Реката да потече към извора.

Маргарита Младенова