Вълци

Герасим Георгиев, Добрин Досев, Ивайло Христов, Венелин Методиев, Красимир Василев, Димитър Банчев, Алексей Кожухаров, Димитър Димитров, Троян Гогов, Симеон Алексиев, Ивана Папазова, Мария Генчева, Анелия Ташева, Русалина Чапликова, Костадинка Аратлъкова, Иван Костадинов

В спектакъла „Вълци“ по „Трънски разкази“ на Петър Делчев българинът прави опит да се споразумее и с бога, и с вълка, мъчително заменя вълчия вой с човешки думи и божие слово. Срещу този опит стои вековната привичка словото да се приема не като познание, а като сопа; не като средство за любов, а като оръжие за отмъщение. Героите напускат безсловесния бит, за да се озоват в битие без бог, пълно единствено с хора. И това е страшно.

„Вълци“ е огледало на душевното ни оскотяване като народ, на лутането ни в търсене на правия път към Бога, на отдалечаването ни. Това е история за зеещата дупка, за срутения мост между живите и мъртвите, за дуварите, които вдигаме в себе си. Тук звярът сразява вярата, а на нейно място идва джанковицата. Най-ясно това проличава в развитието на образа на поп Никодим, изигран от непрофесионалиста Иван Костадинов, портиер на театъра в реалния живот – абсолютната противоположност на останалите актьори на сцената и извън нея, поради което и стоящ в идейния център на представлението. Чужд на селото, където вярата не е Вяра, господът не е Господ, проповедникът попива греховете на дивите трънчани с всичката им езическа свирепост. Жадни за кръв и отмъщение, готови на всичко, за да опазят честта си, човек и вълк се сливат в едно. Плячка е вярата. Трънската, християнската – българската.“ – Панайот Стефанов, mediacafe bg