Калигула

Деян Донков, Валентин Ганев, Йосиф Шамли, Александра Василева, Жорета Николова, Вяра Табакова, Биляна Петринска, Деян Ангелов, Зафир Раджаб, Албена Ставрева

„Камю е бил самотен в разбиранията и идеите си“, казва един от неговите изследователи, „но по някакъв начин сега той излиза победител и доказва, че е прав. Той е много повече философ на настоящето, отколкото на миналото.“

Изминалите над 2000 години от смъртта на Гай Цезар Германик, по- известен като Калигула, не могат да заличат образа му на жесток, необикновен и тираничен римски владетел. Смело може да се твърди, че той е една от най-противоречивите исторически фигури с необикновенна и ексцентрична диктатура.

“Умората от идеологиите ражда тирания, а нуждата на тиранията от идеология я разрушава. Докато няма идеология извън упражняването на чиста власт, която е синоним на чисто насилие, тиранията е невидима, приемлива и неуязвима. В пиесата на Камю Калигула е чужденец на педантичната логика, Сизиф на абсолютната власт. И ако императорът е режисьор с безконтролна воля, то смъртта е премиера, на която всички са задължени да се явят. И колкото повече се усилва нагона за смърт у диктатора, толкова повече режимът му на управление се превръща в норма, в любим канон, в единствена догма за поданиците. Сегашният историческият миг прави особено валидно разбирането на Камю, че живота на човека е трагичен опит да се пребори с абсолютната празнота. Смъртта не решава нищо и живота продължава в ненарушима тишина и празнота.”
Диана Добрева

“Интересно ми е къде се корени цялото това нещо, как той се среща със злото. Всеки един диктатор има склонността да се самообожествява, той до последно не вярва,че прави зло, а тъкмо обратното.”
Деян Донков