Цветът на дълбоките води

Режисьор: Бойка Велкова

Бойка Велкова, Емануела Шкодрева, Вяра Табакова, Ева Данаилова, Павел Иванов, Явор Вълканов

„Цветът на дълбоките води“ е пиеса, която изправя една срещу друга две от най-влиятелните женски исторически личности на Европа – Кралица Елизабет I и Мария Стюарт във въображаема среща преди смъртта. Кралица Елизабет І и Мария Стюарт, които никога не се срещали ще бъдат заедно на сцената.
Дворцови интриги, заговори, желание за власт и престол, стаени копнежи, страх, самота, любов и сила.

Елизабет I се ражда през 1533г. и едва на 25-годишна възраст тя се възкачва на престола в Англия. По това време държавата е почти разорена и разкъсвана от религиозни конфликти. Нейното 45-годишно управление е наричано Златния век на Англия. Именно то издига страната на първо място сред световните морски сили, довежда до икономически просперитет и развитие на образованието и литературата. Няма съмнение, че Елизабет била изключителна жена в един свят, управляван от мъжете. Тя била интелигентна и решителна. Поддържала отлични връзки с обществеността с помощта на своите подчинени, които умело подготвяли нейните речи, публични изяви, дрехи и портрети, за да подкрепят кралската репутация и легендарния златен век.

Мария Стюарт е една от най-трагичните и романтичните образи не само в европейската, но и в шотланската история. Родена е на 8 декември 1542г. в Шотландия, но само след 5 години тя е изпратена във Франция. Израснала и възпитана във френския кралски двор тя е красива, талантлива и отдадена на изкуствата. На 15 годишна възраст Мария Стюарт се омъжва, но само след 1 година съпругът и умира и тя е принудена да се върне в Шотландия. Така върху нея се стоварва непосилната отговорност да управлява Шотландия, която по онова време е разкъсвана от политически безредици и жестоки религиозни войни. Мария Стюарт е единствената жена, носила едновременно две корони – шотландската и френската.

“Битката между Елизабет І и Мария Стюарт не е само битка за власт и надмощие. Не е само история за силата на женската природа, а и за вярата в Бог, за толерантността и за жертвата. Битката не е лична. Тя е много повече от това – тя е битка, продиктувана от времето, в което живеят и което ги противопоставя в една религиозна война, в името на един и същи Бог.”
Оля Стоянова

Новата пиеса на Оля Стоянова (носител на награда АСКЕЕР за драматургия) се опира върху много голям исторически материал, но се занимава с изследване на две различни женски природи и косвеният сблъсък между тях в един опасен, раздиран от конфликти и религиозни противоречия мъжки свят.