Балкански синдром

Режисьор: Мариус Куркински

Стела Стоянова, Албена Михова, Христина Караиванова, Симеон Бончев, Стоян Младенов, Александър Кадиев, Петър Калчев, Таня Пашанкова, Владимир Димитров, Евгени Будинов, Александър Димов, Антоний Аргиров, Емил Котев, Никола Мутафов

В постановката си Мариус Куркински съчетава балканската артистичност с голяма доза самоирония. „Балкански синдром“ излага на показ по неприличен начин същността ни, за която никой от нас не може и иска да признае. Пиесата успява да разкрие и запознае зрителя с този синдром, който е станал събирателно за постъпките и мислите по нашите географски ширини, за които дори и ние нямаме обяснение. “Балкански синдром” е една чудесна старо-нова постановка в постановката, която ще продължи много след като напуснете театъра. Гаранция! Ще го срещате навсякъде около вас – в магазина, на улицата, в мола. Онова присъщо нашенско качество, българското, винаги да се надсмиваме над другите и несъзнателно – над себе си. Да се носим по временното течение на живота, докато стигнем дъното. Или нещо друго. Да обвиняваме другите за положението, до което сами, най-деликатно, сме се докарали.

„Ако сме дали нещо на света – това е българският модел. Той е – както Хеопсовата пирамида или Вавилонската кула – нашият принос в съкровищницата на човечеството. Казано сложно – това е състояние на духа. Определен начин на мислене. Тип душевност. Казано просто – обратното на всичко”. „Балкански синдром” не е просто пиеса. „Балкански синдром” е концентрат на света ни. ”
Станислав Стратиев

„Балкански синдром. Самоунищожение и колосална загуба на време. От самоирония наистина правим живота си за смях. От желание да празнуваме губим всяка секунда от живота си. Балканският синдром е самото наличие на този термин. Защо се мислим за толкова специални? Защо нашата природа да е най-красива? Защо нашият фолклор да е най-магичен? Нашите мъже най-мъжествени, нашите жени най-привлекателни. Откъде това желание за уникалност на такова повърхностно равнище. Та целият свят е прекрасен и всеки народ – уникален.Явно нашата малка страна, разположена на кръстопът от континенти и религии, спохождана от много освободители, мечтае за световно влияние без да се вгледа в своята съкровена, вътрешна, човешка родина и с упорито постоянство, нашият малък народ забравя своите славни българи, които са просвещавали и умирали за свобода. Копнеем за уникалност, но и настояваме, че сме най-лошите хора-странно съчетание, от което ни боли…”
Мариус Куркински