ВЪЗВИШЕНИЕ

Бойко Кръстанов, Красимир Василев, Асен Блатечки, Ивайло Христов, Петър Тосков, Венелин Методиев, Христо Пъдев, Станислав Ганчев, Троян Гогов, Стилиян Стоянов, Тихомир Кутев, Симеон Алексиев, Иво Танев, Анди Райчев, Русалина Чапликова, Елена Кабасакалова, Лазарина Коткова, Светлана Мановска, Радина Думанян, Екатерина Георгиева

След 30 години дълго очакване режисьорът Иван Добчев се връща на сцената на Пловдивския театър със спектакъла „Възвишение” по едноименния роман на Милен Русков. Книгата е определяна като „българският роман на последните 25 години”, „най-големият езиков експеримент в българската литература”, „джобна енциклопедия на българското Възраждане”, „ липсващият български роман, написан 130 години по-късно”.
Историята проследява съдбата на Гичо и Асенчо – малко бунтовници, малко разбойници – в авантюрите им с четата на Димитър Общи преди и след обира в Арабаконак. Използваният стилизиран възрожденски език носи голям комизъм за съвременния българин. „Възвишение” е роман за това как в индивидуалното съзнание се сътворява онова, което наричаме и историческа, и национална памет.
Възраждането е най-интересният период от българската история. Период, зареден с оптимизъм, енергия и големи надежди. Това го отличава от последвалия унил и мрачен фон на българската история от двайсети век. По време на Възраждането всичко е предстояло, всичко е изглеждало – и може би наистина е било – възможно, това е време на възход, на вяра в бъдещето, разказва Милен Русков.
Спектакълът ревизира всички представи за възрожденските маниери и манталитет. Тази ревизия трябваше да бъде усвоено от актьорите. Те трябваше да започнат да виждат, че това са живи хора, характери, които са били прикривани, замазвани, отхвърлени от историята и от коридорите на училищата, споделя режисьора Иван Добчев.
За да прозвучат пророческите думи на главния герой: “Ти ако искаш братство и съгласие, често не можеш стъпка напред направи. Ако искаш напредък, ще трябва често с тояга в ръка да действуваш, и да знайш, че ще има много недоволни. Защо те прочия не щат напредък. Те искат да си карат как си знаят. И ти ако искаш напредък, ще трябва здравата да ги разтърсиш, а те за туй ще та мразят от дън душа. Но, няма как, тъй става.”