Идиот 2012

Снежина Петрова, Ованес Торосян, Деян Ангелов, Зафир Раджаб, Вяра Табакова, Веси Конакчийска

„Отдавна вече ме измъчваше една мисъл, но се боях да направя от нея роман, защото мисълта е много трудна и аз не съм подготвен за нея, макар че тя е много съблазнителна и ми харесва. Тази идея е да изобразя напълно прекрасния човек. Всички писатели, не само наши, но дори европейски, щом са се захващали да изобразят положително прекрасния човек – винаги са се отказвали. Защото тази задача е безкрайна. Прекрасното е идеал, а идеалът – нито нашият, нито този на цивилизована Европа – далеч още не се е изградил“ .
Ф. М. Достоевски

Романът „Идиот“ на Фьодор Достоевски се смята за един от най-значимите в световната литература. Главният герой – княз Мишкин е болен от епилепсия и съществува теория, че Достоевски описва себе си чрез него. При написванео на творбата и последващите редакции, целта на произведението е да представи образа на позитивния, добър, чист и наивен човек в обществото, заедно с неговите страсти, желания, похот и алчност. Романът разглежда последиците от поставянето на такаъв забележителен персонаж в центъра на конфликтите, желанията, страстите и егоизма на светското общество – както за героя, така и за тези, с които се среща.

Спектакълът „Идиот 2012“ е с динамична режисура, вълнуваща музика, сбор от срещи и раздели и съдбоносни ситуации. Режисьорът избира да следва криминалната сюжетна линия. „2012“ не носи значение на символ или код, а се определя като годината, в която се прави постановката.

“Не ми е по силите да мина през целия сюжет на романа, както при предишната постановка преди 13 години, когато драматизацията беше само на Снежина Петрова. Не се занимавам с любовната история, а се концентрирах върху една линия с четирима герои. Предпочитам криминалния сюжет заради това, което се случва постоянно около нас. Всеки ден се извършват престъпления и като че ли започваме да свикваме с тях – какво толкова, че още някой е убит. Приемаме като естествена крайната жестокост, която ни заобикаля, а тя е в противоречие с всички закони – и природни, и човешки. Трябва да спрем и да се вгледаме в случващото се, за да променим нещо, защото ще се самоунищожим с този тип живеене”.
Десислава Шпатова