Ничия земя

Филип Аврамов, Валери Йорданов, Йосиф Шамли, Йордан Петков, Зафир Раджаб, Лили Сучева

Данис Танович е босненски режисьор и сценарист, роден в Зеница през 1969 г. „Ничия земя” (2001) е дебютът му в игралното кино (Танович е сценарист и режисьор на лентата), филмът печели „Оскар” за най-добър чуждоезичен филм. Кинотворбата, която се движи на границата между абсурда с балкански привкус и чистата трагедия, разказва за трима войници по време на войната в Югославия (1992-1995), срещнали се в окоп между двете фронтови линии, на „ничията земя”, а единият от тях лежи върху скачаща мина.

Данис Танович:
В „Ничия земя” исках да смеся дивите, красиви цветове на природата със сивотата на войната. Търсех контраста. Когато пуснаха първите бомби над Сараево, бях принуден да гледам пролетта и лятото, осеяни с черни дупки. Все едно да наложиш черно-бяла фотография върху картина на Ван Гог – нищо общо.

Стоян Радев:
В сценария „Ничия земя” на Данис Танович става въпрос за война, разразила се през деветдесетте години на двайсети век в границите на бивша Югославия. Причината е подобна на всички причини за война – агресивно отстояване и налагане на своеобразна културна идентичност (в това число и религиозна принадлежност), която се смесва с териториални, политически и икономически претенции. Интересното в случая е, че враждуващите страни – босненци и босненски сърби – са много близки във всякакъв смисъл. Оттук и впечатлението, че непримиримите различия помежду им са несъществени, а конфликтът – несъстоятелен. Да, той прилича на много такива, но сякаш се случва в тяхното ехо, без да има реален собствен причинител. Героите воюват, като дори не могат точно да определят защо и как е започнало всичко – питат се и не стигат до отговор. Но убиват… Ако този текст все пак успява да добави нещо, малко по-различно към вече известното в обстойно разработената военна тема, то се състои в появата на инерцията – безкрайната инерция на унищожението.